Понякога в нощното небе
с весел смях звездички тичат.
Денем над планински върхове
Хайтов и легендите надничат.
Имам си приятел самурай –
умен, твърд и отзивчив.
Прелести на родния си край
в стих рисува талантлив.
Няма кон и „мълния–катана“,
на грижите житейски бе в плен.
Победил получените рани,
идеал отдавна е за мен.
© Вили Тодоров All rights reserved.