Nov 29, 2009, 10:29 AM

На моя син 

  Poetry
2091 0 9

Аз прегърнах пролетта и дъгата,
напълних джобовете с дъжд.
Очите си измих с росата...
Все един и същ.

Пак събуждам през нощта тишината,
още пея със първи петли,
на топка играя с децата...
Същият, нали?

Още мъча се света да обърна
и да кръстя всички звезди,
макар и неуспял да се върна...
Същият, нали?

И тогава, сине, аз да ти кажа:
Обичай и имай мечти!
Каквото и пред теб да застане,
в себе си бъди!

Прегърни и пролетта, и дъгата,
джобовете с дъжд напълни,
очите си измий със росата,
и СЕБЕ СИ БЪДИ.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??