Разглеждам русите коси
и хубавото ти лице.
Единствената си ми ти,
която любя от сърце.
Не мога да не ти призная,
че аз копнеех всеки ден.
Копнеех заради оная,
която липсваше на мен.
Сега като те притежавам
и няма по-щастлив от мен.
Няма и да има, вярвам,
щом като си ти до мен.
Щастлив съм, че те притежавам
и още повече богат.
Защото аз те притежавам
като неземна благодат.
© Дончо Минчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
