На моята мартеничка
НА МОЯТА МАРТЕНИЧКА
Ти, сине, се роди в един четвъртък,
почука поривисто, даде знак
и втурна се към тоя свят отвътре.
Разбрах тогава, че ще си юнак.
Нощта по женски също се досети
и плисна тихо своите води.
Зорницата с искрящи пируети
рисуваше: Момче ще се роди!
Не се страхувах. Чаках аз отдавна
след дъщеря ми да си имам син.
Секундите със стъпките си равни
те водеха към изгрев светлосин.
Когато те прегърнах упоена,
ориса Марта първия ти ден.
Гръдта ми бяла с бузките червени
превърна в мартеница тя за мен.
© Мария Панайотова All rights reserved.
