На моята сестра
Сестричке мила,
къде си ти?
Някъде си се скрила,
или веч студентка си?
Помня как сме си играли,
малки бяхме, помниш ли?
Сега със своите идеали
всеки по своя път върви.
Пораснахме, сякаш изведнъж:
няма го детското веселие.
Вече виждаме се в месеца веднъж
всеки - замислен в своето задължение.
Минаха се времена различни,
бяхме заедно и в радост, и в тъга,
водехме своите битки епични,
но не останах сам или ти сама.
Аз обичам те, помни,
не ще оставя те сама.
Ако се нуждаеш от нещо, позвъни,
ти завинаги оставаш моя сестра.
© Иван Батев All rights reserved.
