На музата
И нощите, и дните ми изпълни,
изстреля ме към нови висоти.
Каквото и в душата да покълне,
посяла си го ти, едничка ти.
Дочул зова на нежната ти лира,
немирни сетивата ми трептят.
Не спира поривът към теб, не спира.
Не могат чувствата ми да заспят.
И може би когато се преселя
в селенията Божии, и там
не ще почивам в траурна постеля,
духа ми пак ще буди твоят плам!
Горното ст. е от новата ми стихосбирка с избрана поезия, която подготвям, а картината "Поет и муза" на В. Даскалова може да се види на профилната ми снимка. :)
© Борко Бърборко All rights reserved.
