На музата ми...

Poetry » Other

1K 0 0

12.10.2009

Да можех аз така да пиша,

както поетите с декади опит...

А мойта муза все въздиша

по пустия любовен порив...

Да можех в рими да опиша

природата и обществото, срамота -

тя, мойта муза, все разнищва

самотата, болката и любовта...

Ех, музо! Спри се най-накрая!

Узрей за всички истини житейски!

И стига кара ме със думи да ридая

за тез мъже и мъки тежки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0