Неверни мъже ме прегръщаха,
на лъжите им вярвах,
както вярвах в насъщния
и сама си избрах самотата,
че е по-добре сам,
отколкото в лоша компания.
А тях несъмнено ги чака забвение,
а на мен не ми трябва
лъжливото им одобрение,
че може би не Бог,
а те отдавна са се осъдили.
Дали да простя?!
Не съм толкова милосърдна!
© Jivka Koleva All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!