Jan 9, 2015, 4:08 PM

На обичта ми ... 

  Poetry » Love
514 0 2

 

 

Помниш ли какво ти казах -

"смирих се, че ме отмина...".

Но то бе миг на слабост

на земетръсно сринат

пред празник празен -

топъл дим в комина...

Възкръснах пак. Как - не знам!

Аз съм тъй - ден и нощ те мисля,

а всъщност полудявам сам

с приковала ме на кръста истина...

Няма те - как да се смиря

без очите, които ме орисаха

да съм още жив и цял

и да те бродирам в стихове...

Онези думи, мила, забрави -

стон на самотен скитник!

Звездите гледай и помни -

и Слънцето старо е далеко, но гори!

... обична ми...

 

 

 

© Валдемар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??