На обичта ми ...
Помниш ли какво ти казах -
"смирих се, че ме отмина...".
Но то бе миг на слабост
на земетръсно сринат
пред празник празен -
топъл дим в комина...
Възкръснах пак. Как - не знам!
Аз съм тъй - ден и нощ те мисля,
а всъщност полудявам сам
с приковала ме на кръста истина...
Няма те - как да се смиря
без очите, които ме орисаха
да съм още жив и цял
и да те бродирам в стихове...
Онези думи, мила, забрави -
стон на самотен скитник!
Звездите гледай и помни -
и Слънцето старо е далеко, но гори!
... обична ми...
© Валдемар All rights reserved.
