Понякога се чувствам уморена,
ей тъй, сякаш съм живяла сто лета,
душата ми до кокал прогорена,
глава подпряла е, дишаща едва.
Видях, че вече толкова години,
менят се хора, дни и нощи, суета,
премигва само цветен светофарът,
утрото жадувам, копнея и нощта.
Защо сега да сбирам аз парчета,
та пак със тях съдбата да жонглира,
нима сме кегли ние във играта,
душите ни въргаляща по пода. ...