На пейката седнаха двама,
на пейката - под стария дъб,
създаде се там мелодрама,
и обърнаха намръщено гръб.
На пейката, след ливадата цветна,
мъжът - склонил глава лениво,
а дамата - с шапка кокетна,
го слуша с лицето звънливо.
Липата ги гледа с усмивка,
и клоните се люшнаха бавно,
и взеха си двама почивка,
а небето ги гледаше жално.