На пейката седнаха двама,
на пейката - под стария дъб,
създаде се там мелодрама,
и обърнаха намръщено гръб.
На пейката, след ливадата цветна,
мъжът - склонил глава лениво,
а дамата - с шапка кокетна,
го слуша с лицето звънливо.
Липата ги гледа с усмивка,
и клоните се люшнаха бавно,
и взеха си двама почивка,
а небето ги гледаше жално.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
