Разтварям книгата, за кой ли път
от снимката млад мъж ме гледа.
Очите черни пламенно горят,
усещат сякаш, че е за последно.
Последен стих черней на листа бял,
последно сбогом. Толкова е трудно
да бъдеш млад, а вече остарял
от тоз живот, изстискал те безумно.
Какво ли, Пеньо, ти не преживя
и болка, и коварство, и интриги.
А ти единствено бе закопнял
да видиш хората в града щастливи. ...