berta (Бояна Драгиева)
41 42
Oct 14, 2008, 6:27 PM

На Пеньо Пенев 

  Poetry » Civilian
1037 0 7

Разтварям книгата, за кой ли път

от снимката млад мъж ме гледа.

Очите черни пламенно горят,

усещат сякаш, че е за последно.

Последен стих черней на листа бял,

последно сбогом. Толкова е трудно

да бъдеш млад, а вече остарял

от тоз живот, изстискал те безумно.

Какво ли, Пеньо, ти не преживя

и болка, и коварство, и интриги.

А ти единствено бе закопнял

да видиш хората в града щастливи.

За тези хора писа и живя.

Тогава те не те разбраха. Жалко.

Затуй сърцето ти не издържа,

а се нуждаеше от много малко.

Сега на гроба ти цветя редят

и името покрито е със слава.

Но няма те да изречеш: ''На път,

човекът е човек тогава.''

© Бояна Драгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??