На почивка

Jan 2, 2014, 8:43 PM

Poetry » Other

334 0 3

Дошъл съм в село, на почивка.
Загърбям градските стени.
С природата сега се сливам!
Живота си ще променя!

Какъв покой е във селото!
Тук блика селска тишена.
По-рядко тука спира Злото.
И няма свои стремена.

Пред вратните гълчат жените...
Мъжете пушат и спорят.
Разказват случки от войните.
И тъй минутите вървят.

Щом Слънцето в тъмата падне,
очи затвори и Денят,
тъмата селото нападне,
русалки ще го навестят!

Тогава се отпущам вече...
Заглъхва кучешкият лай.
Отнася ме съня далече
и аз се сливам с моя край!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Hekredel (Христо Славов)

2014-01-04T07:50:00+02:00

Хубаво е човек да види хубави неща написани за това което е направил.Благодаря!
Ена (Елена Гоцева)

2014-01-03T18:54:45+02:00

Ех...

Отнася ме съня далече
и аз се сливам с моя край!

Колко пъти сънувам...
Благодаря!!!
Човек (Анна Станоева)

2014-01-03T11:39:20+02:00

И аз съм настроена носталгично тези дни... Добра образност.