На почивка
Дошъл съм в село, на почивка.
Загърбям градските стени.
С природата сега се сливам!
Живота си ще променя!
Какъв покой е във селото!
Тук блика селска тишена.
По-рядко тука спира Злото.
И няма свои стремена.
Пред вратните гълчат жените...
Мъжете пушат и спорят.
Разказват случки от войните.
И тъй минутите вървят.
Щом Слънцето в тъмата падне,
очи затвори и Денят,
тъмата селото нападне,
русалки ще го навестят!
Тогава се отпущам вече...
Заглъхва кучешкият лай.
Отнася ме съня далече
и аз се сливам с моя край!
© Христо Славов All rights reserved.
