2.01.2014 г., 20:43 ч.

На почивка 

  Поезия » Друга
332 0 3

Дошъл съм  в село, на почивка.
Загърбям градските стени.
С природата сега се сливам!
Живота си  ще  променя!

Какъв покой е във селото!
Тук блика селска тишена.
По-рядко тука спира Злото.
И няма свои  стремена.

Пред вратните гълчат жените...
Мъжете пушат и спорят.
Разказват случки от войните.
И тъй минутите вървят.

Щом Слънцето в тъмата падне,
очи затвори и Денят,
тъмата селото нападне,
русалки ще  го навестят!

Тогава се отпущам вече...
Заглъхва кучешкият лай.
Отнася ме  съня далече
и аз се сливам с моя край!

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е човек да види хубави неща написани за това което е направил.Благодаря!
  • Ех...

    Отнася ме съня далече
    и аз се сливам с моя край!

    Колко пъти сънувам...
    Благодаря!!!
  • И аз съм настроена носталгично тези дни... Добра образност.
Предложения
: ??:??