Dec 26, 2010, 9:38 PM

На Поли...

  Poetry
696 0 5

В навечерието на Коледа внезапно ни напусна един прекрасен човек и творец - керамичката от гр. Троян и моя приятелка, Поля Нанова... Поклон, Поли!

 

 

Живеем все забързано

и времето лети...

Живеем във безвремие

с планове, мечти...

 

Щом тръгнат си приятели,

разбираме, уви,

че бавно остаряваме,

на прага сме почти...

 

Духът ни млад, бунтарски

е в опаковка стара.

Животът профучал е

като през малка гара.

 

Тогава... спираме,

страдаме и много ни боли...

Разбираме, че гарата последна

всички ще ни приюти...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...