May 12, 2016, 10:03 AM

На Поли Паскова

  Poetry » Other
977 0 1

Птица в космически полет,
кристална, блестяща душа,
святост, Божествено слово
покорява с любов и смъртта.

От друга, далечна вселена
без окови от днешния свят
обич, любов, изцеление,
съцветие на Божия цвят.

Лекуваш душите човешки,
вяра вдъхваш на млад и на стар,
щото човеци няма безгрешни,
но любовта е за тях господар.

Има ли светлина във сърцата,
дори искрица в тях подкладена,
тя е вечна и огрява лицата,
от Бога с любов подарена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...