На прага
Ех, Любов, ти пак си ме подминала...
Уж отново в нощите ми спря.
Пална огън в старата камина
и звезди разсипа в пепелта.
Беше празник твоето завръщане.
Помниш как отключих ти вратата.
Влезе плахо в тъжната ми къща,
а ми се отдаде без остатък.
Беше земна, беше много истинска.
Вярваш ли как стопли ме дъха ти?
А оказа се една измислица...
Наслади се... И пое си пътя...
Накъде си, блуднице нещастна,
пак ли чужда топлина ще просиш?
Мислех си, че вече си пораснала.
Ала ти си жалко недоносче....
Е, върви, щом искаш да избягаш.
Бързо свий след този прашен ъгъл.
..........................................................
Любовта ми се подпря на прага,
но не влезе... Нито пък си тръгна...
© Бианка Габровска All rights reserved.
