На прага на отминалия ден...
Когато ме събличаш с поглед…
… и всяка ласка е усещане за после
недей обгръща тишината с думи!
А само напомни ми че съм твоя…
и стихналите в пазвата ми удари
и трепетът на нежни пеперуди
и някакъв недостиг да поема
от въздуха за сетен път дъха си…
ще се превърнат в парещо докосване
и няма да осъмна недопята…
… и някъде с оставащото по ръцете
ще сгъвам тишината на посоки
ще пускам от прозореца си залези
и от прегръдки ще си правя лодки
за да доплуват до реката на съня ми
и празното да извървят по мен
когато ме събличаш с поглед
на прага на отминалия ден…
Няма...
