„На прощаване”
„На прощаване" по Христо Ботев
от Марчо и от кмета на Сливенските минерални бани
стая № 24 от 4 до 24 март 1968 год.
Не плачи, майко, не тъжи,
че те остави на село.
Самичка, майко, да плачеш
за първо чедо да жалиш.
Кошници да ми пращаш.
Но прости, майко, прощавай,
аз нивга не ви забравям.
Измина вече година
как пращаш месце, сланина,
как пращаш чушки, домати.
Но кълни, майко, проклинай
тез пусти градски опашки.
Но кажи какво да правя?
Кат си ме, майко, родила
със сърце, майко, за града,
та сърце, майко, не трае
на село, майко, да седи.
За гражданин си ме родила
и гражданин, майко, ще умра.
За туй сме, майко, решили
гражданка да те направим.
Ти бебе няма да бавиш,
ти ще го переш, повиваш,
и ще се, майко, гордееш
на внуци песни ще пееш.
Приеми поздрави от мене,
от мене и от снахата.
И кажи, майко, на тати,
повече пари да прати -
да прати и да се надява,
че уж ще го возим с „Варшава".
Спомен за дядо Марко Апостолов от село Гебедже
© Николай Стойчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
А аз дадох своята оценка. И защо да е гавра с Ботев?! Аз също едва ли по-малко го обичам като поет. Но мисля, че не това тук е гавра, а онова - за някои от съвременниците ни, които си приписват неговия патриотизъм, и в същото време наистина петнят името му!
-
Аз няма да си давам оценката...но...за мен това е гавра...Сигурно не разбирам и сигурно обичам прекалено много Ботев, ала за мен това е...да, казах го вече и няма по-точна дума - гавра!
-
Тъжен смях...
Поздрав!*
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
