На работа
Една нахална бабка от квартала
нервите ми всеки ден яде.
Не спирам да умувам, до премала,
как да я накарам да се спре.
Пристига сутрин в офиса и почва
да каканиже клюки и сплетни
или пък стари градски да ми пее
с кошмарен фалш, почти крещи.
Досадата прелива, като почне
да си измисля купища лъжи,
че е била химик, велик и точен,
и в киното началничка дори...
Разказа ми, че няколко години
с мъжа си произвеждали боза,
в което няма нищо лошо,
аз уважавам на химиците труда!
Мъжът й бил добър, но е починал.
И правел в двора си лехи,
сега е запустял и буренясал,
защото повсеместно я мързи.
Заговори ли за секс, немея,
оставам гръмната и без слова
от похотливия език, от нея -
седемдесет и шест годишната жена.
А други пъти най-обича
да казва, че ще издере очите
на всеки дядо, който се опита
да я докосне страстно под полите...
В дежурно лицемерие се чуди
на какво и как да реагира,
измисля си нелепости безумни
и прави се, че не разбира.
Усещам пристъпи на потрес,
като я видя само, че се приближава,
напразно всеки път си обещавам
да й заявя, че прекалява.
Подходих към проблема механично,
вратата тук, за радост, е прозрачна.
И мерна ли, че иде тази личност,
ключът отвътре просто щраквам.
© Геновева Христова All rights reserved.
