На ръба на нощта

Aug 3, 2012, 11:05 AM

Poetry » Other

983 0 3

На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се.
Като глупаво малко момче, ужасено от мрака.
Прогони тоя страх, изхвърли всяка сепната мисъл -
остави любовта като огън да плъзне навсякъде.
Аз ще бъда вода. Нито въглен не ще ти оставя.
Ще се плискам - същински порой - по горящата кожа.
Ще е точно каквото го искаш - щастливо удавяне
на ръба на нощта, във бездънното ничие ложе.
И когато денят, като мляко, разлято по пода,
се промъкне под прага, ще тръгна след взрива на утрото.
Като котка, която по нощите нейде е бродила.
Но не тръгна ли, сякаш в потоп тоя свят ще се срути.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ljubomira (Любомира)

2015-06-09T22:35:52+03:00

Прекрасно!
Смиф (Валентин Евстатиев)

2012-12-15T17:24:16+02:00

"Прогони тоя страх, изхвърли всяка сепната мисъл -
остави любовта като огън да плъзне навсякъде."

Това е час, в който всичко е възможно - като в мечтите.
Прекрасно стихотворение!
.
kampanula (Татяна)

2012-08-03T17:24:46+03:00

Отнесе ме с твоя потоп, Ели! Поздрави за вълнуващия стих!