3.08.2012 г., 11:05

На ръба на нощта

1.3K 0 3
  На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се.
Като глупаво малко момче, ужасено от мрака.
Прогони тоя страх, изхвърли всяка сепната мисъл -
остави любовта като огън да плъзне навсякъде.
Аз ще бъда вода. Нито въглен не ще ти оставя.
Ще се плискам - същински порой - по горящата кожа.
Ще е точно каквото го искаш - щастливо удавяне
на ръба на нощта, във бездънното ничие ложе.
И когато денят, като мляко, разлято по пода,
се промъкне под прага, ще тръгна след взрива на утрото.
Като котка, която по нощите нейде е бродила.
Но не тръгна ли, сякаш в потоп тоя свят ще се срути.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!
  • "Прогони тоя страх, изхвърли всяка сепната мисъл -
    остави любовта като огън да плъзне навсякъде."

    Това е час, в който всичко е възможно - като в мечтите.
    Прекрасно стихотворение!
    .
  • Отнесе ме с твоя потоп, Ели! Поздрави за вълнуващия стих!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...