ellyst (Ели)
136 868
3.08.2012 г., 11:05 ч.

На ръба на нощта 

  Поезия » Друга
891 0 3
 
На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се.
Като глупаво малко момче, ужасено от мрака.
Прогони тоя страх, изхвърли всяка сепната мисъл -
остави любовта като огън да плъзне навсякъде.
Аз ще бъда вода. Нито въглен не ще ти оставя.
Ще се плискам - същински порой - по горящата кожа.
Ще е точно каквото го искаш - щастливо удавяне
на ръба на нощта, във бездънното ничие ложе.
И когато денят, като мляко, разлято по пода,
се промъкне под прага, ще тръгна след взрива на утрото.
Като котка, която по нощите нейде е бродила.
Но не тръгна ли, сякаш в потоп тоя свят ще се срути.
 
 
 

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • "Прогони тоя страх, изхвърли всяка сепната мисъл -
    остави любовта като огън да плъзне навсякъде."

    Това е час, в който всичко е възможно - като в мечтите.
    Прекрасно стихотворение!
    .
  • Отнесе ме с твоя потоп, Ели! Поздрави за вълнуващия стих!
Предложения
: ??:??