На ръба на съдбата
На ръба на съдбата
всяка грешка е вече последна.
В непредсказана дата
и кръвта се превръща във ледник.
Над критичното остро
твоят поглед е с вик на махало.
Без излишни въпроси
ти, дори и на пук, оцеляваш.
Надживееш ли риска,
синкопният въздух се кротва.
Само ехо от писък
чуваш още, във ужас закотвен.
Дирижираш концерта
на дни с апогейна заблуда.
И, невкусил десерта
на тази победа - се будиш.
За да тръгнеш отново
по острия ръб на съдбата,
осъзнал - зад завоя
те чака тире с крайна дата.
© Мария Панайотова All rights reserved.
