24.07.2018 г., 23:55 ч.
На ръба на съдбата
На ръба на съдбата
всяка грешка е вече последна.
В непредсказана дата
и кръвта се превръща във ледник.
Над критичното остро
твоят поглед е с вик на махало.
Без излишни въпроси
ти, дори и на пук, оцеляваш.
Надживееш ли риска,
синкопният въздух се кротва.
Само ехо от писък
чуваш още, във ужас закотвен.
Дирижираш концерта
на дни с апогейна заблуда.
И, невкусил десерта
на тази победа - се будиш.
За да тръгнеш отново
по острия ръб на съдбата,
осъзнал - зад завоя
те чака тире с крайна дата.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Толкова е приятен този обмен на емоции, това преливане от сърце в сърце, за което съм ви благодарна, момичета! Храните ме с думите си, а те покълват в мен!
-
Да се събудиш преди края
безсмислието осъзнал...
И без десерта може зная
тоз що докрай се е раздал.
Аплодисменти! Сякаш ми четеш мислите, Мария! -
Свалям шапка! И...ще замълча! Истината - поднесена по уникално красив начин..За мен е чест да те чета...Аплодисменти!
-
И аз те прегръщам, Мария 🌻.
-
А аз обичам смислените ти коментари и това усещане за приятелска близост, което остава след тях. Прегръщам те, Силви!
-
Когато човек си прави равносметки, осъзнава преходното и се съзерцава в смисъла, тирето губи значение и остава искрено живяното. Благодаря за това Светулково сияние , Мария. Обичам да те чета. Поздрави 🌼.
-
Радвам се да те видя отново на поетичната си страничка, Генек! Благодаря за коментара!
-
Ние винаги сме на ръба. А тирето е съдържанието на живота...
Хареса ми... -
Ако стига до вас и ви вълнува, а това се случва, съдейки от коментарите ви, мога да се надявам, че е истинска и отразява живия живот.
Благодаря ви Влади и Райне! -
Заблуди и битки...страсти ни подчиняват...а тирето, тирето...все го забравяме!
Страхотна равносметка !
Много истинска е поезията ти,Мими! -
Колко хубаво е казано на финала:
„За да тръгнеш отново
по острия ръб на съдбата,
осъзнал - зад завоя
те чака тире с крайна дата.”
Поздравления от мен, Мария! -
Пускам следотърсачите, трябва да те намеря, Наденце, след такова отвяване, съм длъжна да го направя!/Усмивчица!/
-
Отвя ме!
-
Светулчице, винаги е светло след твоите думи и ми се иска да те прегърна!
-
Истинско цунами ме връхлетя, много си добра!
-
Късните ви среднощни посещения са оставили щедри подкрепящи коментари, за което съм ви благодарна, приятели!
Спорен и вдъхновяващ да е денят ви! -
Силен стих, изтръгнат от дълбините на самата душа, попаднала във водовъртеж от въпроси, но надсмислила ги. Поздравявам те, Мария!
-
Поредно силно Ваше произведение! Докосва сетивата и възпитава душата! Поздравления!
-
Мария, много е силно. Почувствах го.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
