pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
24.07.2018 г., 23:55 ч.

На ръба на съдбата 

  Поезия
661 6 18

На ръба на съдбата

всяка грешка е вече последна.

В непредсказана дата

и кръвта се превръща във ледник.

 

Над критичното остро

твоят поглед е с вик на махало.

Без излишни въпроси

ти, дори и на пук, оцеляваш.

 

Надживееш ли риска,

синкопният въздух се кротва.

Само ехо от писък

чуваш още, във ужас закотвен.

 

Дирижираш концерта

на дни с апогейна заблуда.

И, невкусил десерта

на тази победа - се будиш.

 

За да тръгнеш отново

по острия ръб на съдбата,

осъзнал - зад завоя

те чака тире с крайна дата.

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова е приятен този обмен на емоции, това преливане от сърце в сърце, за което съм ви благодарна, момичета! Храните ме с думите си, а те покълват в мен!
  • Да се събудиш преди края
    безсмислието осъзнал...
    И без десерта може зная
    тоз що докрай се е раздал.

    Аплодисменти! Сякаш ми четеш мислите, Мария!
  • Свалям шапка! И...ще замълча! Истината - поднесена по уникално красив начин..За мен е чест да те чета...Аплодисменти!
  • И аз те прегръщам, Мария 🌻.
  • А аз обичам смислените ти коментари и това усещане за приятелска близост, което остава след тях. Прегръщам те, Силви!
  • Когато човек си прави равносметки, осъзнава преходното и се съзерцава в смисъла, тирето губи значение и остава искрено живяното. Благодаря за това Светулково сияние , Мария. Обичам да те чета. Поздрави 🌼.
  • Радвам се да те видя отново на поетичната си страничка, Генек! Благодаря за коментара!
  • Ние винаги сме на ръба. А тирето е съдържанието на живота...
    Хареса ми...
  • Ако стига до вас и ви вълнува, а това се случва, съдейки от коментарите ви, мога да се надявам, че е истинска и отразява живия живот.
    Благодаря ви Влади и Райне!
  • Заблуди и битки...страсти ни подчиняват...а тирето, тирето...все го забравяме!
    Страхотна равносметка !
    Много истинска е поезията ти,Мими!
  • Пускам следотърсачите, трябва да те намеря, Наденце, след такова отвяване, съм длъжна да го направя!/Усмивчица!/
  • Отвя ме!
  • Светулчице, винаги е светло след твоите думи и ми се иска да те прегърна!
  • Истинско цунами ме връхлетя, много си добра!
  • Късните ви среднощни посещения са оставили щедри подкрепящи коментари, за което съм ви благодарна, приятели!
    Спорен и вдъхновяващ да е денят ви!
  • Силен стих, изтръгнат от дълбините на самата душа, попаднала във водовъртеж от въпроси, но надсмислила ги. Поздравявам те, Мария!
  • Поредно силно Ваше произведение! Докосва сетивата и възпитава душата! Поздравления!
  • Мария, много е силно. Почувствах го.
Предложения
: ??:??