Jun 9, 2017, 10:07 PM  

На сестра ми

  Poetry
2K 3 30

Ако кракът ми се подхлъзне

и повлече към пропастта,

ти с крак ще го препречиш бързо.

 

Ако ръцете ми измръзнат,

преди да стигна до целта,

ръцете ти ще ме издърпат.


Ако сърцето ми запърха

с криле, строшени от скръбта,

сърцето ти ще го превърже.

 

Дори смъртта да ме обгърне,

от оня свят (Дори оттам!)

ще ме накараш да се върна...

 

 

Албена Димитрова

 

1982 г.

София.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Люси! Бог да ви пази и двете със сестра ти, както и вашите семейства! Прекрасни нови творби ти желая!
  • Прекрасно казано. И аз така усещам моята сестра!🌺
  • Благодаря ти, мила Латинче, за топлите думи! Бог да пази и теб, и всички твои скъпи хора, които много обичаш!...Бъди здрава, щастлива и вдъхновена!
  • На няколко пъти прочетох стихотворението ти, anabel7!
    Написала си прекрасно посвещение! Бог да ви пази и закриля - теб и сестра ти!
  • Васе, благодаря ти за топлите думи.! Прекрасни нови творби ти желая! Бъди здрава, щастлива, вдъхновена! Бог да те пази!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...