ДИС (Деа)
298 6687
Oct 1, 2018, 2:19 PM  

На сестра ми 

  Poetry
461 0 5

Времето разнищи одеялото 

до конец. От детството ни пъстро. 

И сега, кълбото дни, на цяло е 

намотано от надежди късни. 

 

Общото хвърчило от желания 

някъде в небето се изгуби. 

Може би до днес луната смаяна 

препрочита спомените луди. 

 

Можем ли годините да върнем –

смях и пакост. Тайни на петна...

Ако ми е тежко – ще ти звънна. 

Щастие е – да си ми сестра! 

 

© Деа All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??