ДИС (Деа)
298 6687
1.10.2018 г., 14:19 ч.  

На сестра ми 

  Поезия
459 0 5

Времето разнищи одеялото 

до конец. От детството ни пъстро. 

И сега, кълбото дни, на цяло е 

намотано от надежди късни. 

 

Общото хвърчило от желания 

някъде в небето се изгуби. 

Може би до днес луната смаяна 

препрочита спомените луди. 

 

Можем ли годините да върнем –

смях и пакост. Тайни на петна...

Ако ми е тежко – ще ти звънна. 

Щастие е – да си ми сестра! 

 

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??