На щастие ще се наситим ли,
вода щом пихме от дъжда –
любов на глътки щом отпихме,
неутолима, но добра!
Дали в страстта си безпощадна
ще можем дълго да летим;
да си до мен, преди да падна,
преди да се изпепелим!
Но зная: с мене си щастлива –
живот без грим, без апостроф –
че силна, никога ревнива,
е споделената любов!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
