Останах длъжница, към тебе, момчето ми,
длъжница на простички, но верни слова.
Че скъса се нейде между нас нишката
и за жалост не зная как, къде, защо и кога.
А днес, повярвай, всичко бих дала
да те усетя близо до мен.
Аз не искам в живота си много.
Не искам пари, ни злато, ни власт.
Вас да имам близо ми стига.
Но дали на вас ви стига това?
© Николинка Русева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
