/посвещава се на паметта на дядото на съпругата ми/
Очукана ограда,
прашно село,
варта е паднала отдавна от стената,
Видях го,
надпис със червено!
Не вярвах, че възможно е! Стои си!
Минават хора,
селяни в неволя,
„Кулак – народен враг!” ги среща.
И няма ропот,
нищо страшно няма,
животът ни обърна на говеда!
© Иван Иванов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
