Аз не знаех дали съществуваш
или в сън те измислих сама...
По тавана ми сенки рисуват
топли тъмни очи и луна.
Бели облаци, вместо завивка
ме покриват и вятър шепти...
С този сън всяка нощ е усмивка -
неизменно във него си ти.
Не на принц, на вълшебник приличаш,
кон не яздиш, а вятър крилат.
Вестоносците - белите птици,
ще ти кажат - в студения свят ...