На Татко
Благодаря ти, татко, за живота, дето ти ми даде,
за вселената от обич и награди, за милувките
безбройни от ръцете ти големи, за лъчите слънчеви,
изпратени от теб за мене.
Благодаря ти, татко, за това, че бил си и понякога ядосан,
знам - двойно пò те е боляло, когато удрял си шамарче.
Яростта в тебе аз познавам, тогава искал си да ме предпазиш
от житейските уроци, ала как бих мъдростта ти посребрена да
попия, та нали бях твоето диваче.
Щедър бил си ти към мене, татко, щедър на любов,
но и на присъди, добро и зло ми ти показа, не искай
днес от мен да съм светица. Благодаря за тежките плесници,
знам, от любов си ги раздавал, но всичките сме грешници
пред Бога, а тук сме, за да си прощаваме.
Прощавам ти, че бързо искаше да стана аз голяма,
а днес със сълзи на очи мечтаеш пак да съм дете.
Прости и ти за детските злини, но думи не намирам
да опиша обичта си аз към теб.
Благодаря ти за това, че ме направи силна, но себе си
ти жертва за това със всяка нова бръчка на лицето и
таз прошарена коса. Затуй с теб съм аз докрая, каквото
и да става в този свят, с гордост се наричам дъщеря ти
и винаги ще светя там, където има мрак.
© Екатерина Василева All rights reserved.
