На теб, моя Музо!
На теб, моя Музо …
На теб, моя Музо, посвещавам стиха ми
и китка бих сложила с красиви цветя!
Да ме следваш активна дори и в съня ми,
слова да ми шепнеш по теми не една…
Че без тебе съм нищо! Бял лист от хартия,
както много от хората около мен…
Малко късно изяви се, благодаря и за тия
произведения,писани не всеки ден!
Върви между хората, подслушвай за теми,
че кът са ми вече в тоя скучен мой свят!
За да пиша отново моите смешни поеми,
събития липсват, за да ги въодушевят!…
Много спомени ползвах, и вицове кратки,
и изграждах и разказ, или стих със обем.
Но не ползвах метафори и някакви“хватки”,
та интересът към тях нявга беше за ден….
Поучи се от Юри, Пепи,Надя, Блу, Мария!
Жени, Краси, Тони, Мини,Скити, от ония,
не по воля,които пропускам / Да ме извинят/.
Активни и стойностни, все творят, а не спят…
А ние със теб сме такива, дето само пламтят-
нито пишат, нито спят, само техни четат!
И, като много ти вярвам, ще те чакам с тръпка!
Само бързай, вземи си младежката стъпка!…
Че ме вече “точкуват” с най- слаба активност,
а звезди и “любими” не дават в тоя случай…
Ни Редактор се спира, ни избира! Наивност!!
Та в тоя калабалък, точно теб ли ще улучи...!
Ала знайте! От всички вас ние се вълнуваме,
дано още дълго в “Откровения” съществуваме!
© Ирина Филипова All rights reserved.
