На тебе, мили...
Ти винаги си бил различен
във мислите си и в дела.
Изминаха двадесет години
и все не мога да те разбера.
Понякога си мил и нежен,
обгръщаш ме с всички сетива.
Друг път си толкова себичен,
че все се питам: "Ти ли си това?"
Разлиствам страниците на живота,
във мен бушуват радост и тъга.
Делих с теб добро и лошо,
но ти не виждаш мойта доброта.
Дали не сбърках, че останах с тебе?
Все питам се, но отговор не знам!
Дарих ти най-хубавите си години,
в замяна ти ми даде самота.
Ще кажеш: "Не е вярно!" Ще отричаш.
Ще ми напомниш някой хубав миг.
Но аз не ще забравя дните,
в които ти ме нарани.
Простила съм ти всяка грешка,
с надежда да се промениш.
Нали все казваш, че човек се учи.
В живота два пъти да не греши.
Възможност дадох ти да се поправиш,
но ти така и не разбра.
Повтаряш всяка своя грешка.
Питам се: "Докога ще издържа?"
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
