На тези, дето няма що да губят
Не мога просто поглед да обърна
към нови хоризонти и мечти,
когато знам как нежно ме прегърна
и как ме озаряваше с очи.
В ръцете ти аз искам да остана.
Защо не ги разтвориш пак за мен?
В душата ти е моята нирвана -
там поривът се ражда окрилен.
Не мога просто да вървя нататък
към нови светове и нов късмет,
към прага на житейския остатък,
когато знам, че дадох ти обет.
Сърцето ми изпълни се с любов
и всеки трепет носеше ми сила.
Животът, както казват, е суров,
но аз не вярвам, щом съм те открила.
Дори да знам, че имах само миг
нежните ти ласки да отпивам
и цял живот след него да боли,
аз тихо ще нашепвам - Бях щастлива.
Те няма да повярват, може би,
че в тъжния си поглед нося радост,
че нищо мойта вяра не уби
и болката за мене беше сладост.
Те няма да повярват във това
и може би те няма да се влюбят.
На тях дарявам своите слова -
на тези, дето няма що да губят.
© Даниела Борисова All rights reserved.
