Jul 24, 2009, 5:01 PM

...(на тихо)

  Poetry » Love
1K 0 19

Стигам...

чак до себе си стигам

на пръсти -

 

щом към тебе

протегна ръце

и се видя в очите ти

нежни,

 

 ... а смехът ти -

игриво дете -

ме опипва със пръсти

небрежно...

 

  

Стигам  думите палави -

тръпки

ме докосват в нощта

безметежно -

 

щом закрача към теб,

чувам стъпки

и усмихвам се -

просто и нежно.

 

Ненаситна съм.

Искам те още.

Ще ми стигнеш ли днес

или вчера...

 

ще ми стигнеш ли утре...

и още...

аз те стигнах -

днес себе си меря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...