На Тина
Стари спомени се връщат,
припомням си прекрасен ден,
едно момиче ме прегръща
и оставам запленен.
Миговете споделени,
в горещи сълзи се превръщат,
а те самите невъзпрени,
очите ми в море обръщат.
Мъката ми надделява,
над тези спомени красиви,
но надеждата остава,
че отново ще се видим.
Даниел Герджиков
15.04.2003
Стара Загора
© Даниел Герджиков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
