Oct 19, 2004, 12:30 AM

На Тина

  Poetry
2.2K 0 1

На Тина

Стари спомени се връщат,
припомням си прекрасен ден,
едно момиче ме прегръща
и оставам запленен.

Миговете споделени,
в горещи сълзи се превръщат,
а те самите невъзпрени,
очите ми в море обръщат.

Мъката ми надделява,
над тези спомени красиви,
но надеждата остава,
че отново ще се видим.

Даниел Герджиков
15.04.2003
Стара Загора

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Герджиков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...