На този свят дошли сме за любов
НА ТОЗИ СВЯТ ДОШЛИ СМЕ ЗА ЛЮБОВ
В дома си на четвъртия етаж
аз знам, че има много малко време
и викна ли – Напред, на абордаж!
навярно три секунди ще отнеме –
да прекося безлюдния площад,
отгоре – само миг – да те погледам,
преди сред нищото да отлетя –
безименна, безплътна, точно в седем.
Напред, където има синева,
където въздухът крилете вдига!
И вярвам – може би подир това
душата ми ще се превърне в книга,
която някога ще прочетеш –
все някой ден. И в топлата постеля,
приседнал сам и палнал къса свещ,
ще разбереш – смъртта не ни разделя.
Успява само тя да ни смири,
да преценим, че безвъзвратно губим,
приятел скъп и врагове дори,
които често хулили сме с думи.
Че покаяние не ще стопи
омразата, която с хъс си хранил.
Любов ни даде Бог – за всички дни,
с която се лекуват тежки рани.
© Валентина Йотова All rights reserved.
