Feb 16, 2019, 10:33 AM

На В

  Poetry
666 0 0

Не искам да си спомен

искам те сега 

завинаги и днес

Не искам в минало да те превръщам

А да мигам сутрин в очите ти

и на една страна да се обръщам,

ти да ме прегръщаш,

леко рамото ми да натиснеш 

и да заспим за пет минути

 

Не искам бяхме, били сме, 

Но искам сме и ще бъдем

Няма минало свършено по пътя на моя път

Сегашно и бъдеще сливат се

миналото е няма край. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...