Когато е тъмно и жарко и само шумът мотовилков накъсва безкрайното време.

Когато машината бясна стоманена песен поеме и горещи потоци вода се стичат от мен.

И нощем, и денем.

Като сол при солта.

Ден след ден.

Вахта след вахта.

Тогава си мисля за тебе каквато те помня.

Вълшебна.

Седиш в тишината, взор настрани отклонила.

Ръце скършила, нечия чужда вина сякаш поела.

Сънувам те тихо и гледам как стъпваш в мрака.

Тогава разбирам, че сън си и стъпвам на пръсти тогава.

В мен тишина е.  И гларус кръжи над морето.Толкова тихо е.

А машината лудо ръмжи и все така стене, и стене.

Сънувам те.

И само шумът мотовилков отмерва моряшкото време.