На вас, приятели!
На вас, приятели!
Сърцето вече да обича не желае,
душата тъне отдавна в тъмнина.
Всичко в мен угасна, вече не мечтае,
всичко в мен забрави що е любовта.
Уж имах някого, уж имах и мечти,
наистина помислих, че щастлив ще бъда.
Но всичко бе убито от хиляди лъжи
и просто гледах как животът ми пропада.
Дали я има тази обич вечна,
дали я има някъде на този свят?
И да я има, за мен е толкова далечна,
докато стигна я, надеждите ми ще умрат.
Но все пак душата не остана толкова сама,
приятели до мен стояха, болката видяха.
Ден след ден събираха моята душа
и само те единствени какво ми е разбраха.
Благодаря ви, приятели, за всичко днес,
без вас едва ли щях да успея,
вие с мен бяхте в гняв и в стрес,
без вас навярно нямаше да оцелея.
© Димитър Чавдарски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса! Нямам никакви възражения, че е писано от мъж. Дори се радвам, че има такива, които не крият своята чувствителност и мислят по този начин. Много нежен и напоен с емоции стих. Благодаря за доставеното удоволствие!
-
Лек стих, благ за четене, учудих се, че е писан от мъж.
-
Любовта е до време,а приятелството е за цял живот.То е нещо,много по-висше,по-ценно и по-красиво от любовта...Хубав стих
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
