На вас, приятели!
На вас, приятели!
Сърцето вече да обича не желае,
душата тъне отдавна в тъмнина.
Всичко в мен угасна, вече не мечтае,
всичко в мен забрави що е любовта.
Уж имах някого, уж имах и мечти,
наистина помислих, че щастлив ще бъда.
Но всичко бе убито от хиляди лъжи
и просто гледах как животът ми пропада.
Дали я има тази обич вечна,
дали я има някъде на този свят?
И да я има, за мен е толкова далечна,
докато стигна я, надеждите ми ще умрат.
Но все пак душата не остана толкова сама,
приятели до мен стояха, болката видяха.
Ден след ден събираха моята душа
и само те единствени какво ми е разбраха.
Благодаря ви, приятели, за всичко днес,
без вас едва ли щях да успея,
вие с мен бяхте в гняв и в стрес,
без вас навярно нямаше да оцелея.
© Димитър Чавдарски All rights reserved.
