Съдба... Защо си тъй жестока!?
Защо наказваш ме със мисли тъжни?
Защо проклинаш любовта ми?
И караш ме да съм самотен.
Моля те кажи ми, любов ти дивна!?
Защо задаваш ми ти тоз въпрос?
От който знаеш мила отговора прост.
Прегърни ме, моля те сърдечно...
Отдай се на чистата любов.
Загубен съм, без теб не мога...
Защото всичко друго и тормоз.
Любов, любов, за тебе мила ...