На Яна
Когато те видях за първи път
се вцепених - коси от абанос,
очи маслини и тяло на богиня.
Ти бе жената от съня ми.
Стоях безмълвен, притеснен,
помислих, че игра е на съдбата,
не вярвах, че стоиш пред мен
такава земна и прекрасна.
Яна. Подаде си ръката.
Гласът напомни ми реката
и без да искам промълвих
Яна ли? Като реката?
Смехът ти беше водопад,
усмивката ти огърлица.
Навярно стават чудеса?
Навярно сбъдва се мечтата
да срещна истинска жена,
която да обичам и да тача.
Докоснах твоята ръка
и вече знам, че стават чудеса,
когато силно си го искал.
До теб, във радост и тъга,
животът ми добива смисъл.
© Виолин Асенов All rights reserved.
