На Яворов - с любов
807
0
3
На Яворов - с любов
Къде си, страннико,
поете на душите
в обич слети?
Къде блести на
небосклона вечен
сияйната звезда
на твойто въжделение?
Бих искала,
в момент на вдъхновение,
сърцето ми така
да затупти,
че, водена от твоите
тъй нежни стихове,
да полетя с криле
на птица - Феникс.
В безсънни нощи
с тебе мислено споделям
най-съкровените си тайни.
И чувствам, че си ти до мене -
разгръщаш като книга
дълбини незнайни
на живот - пронизан от любов.
Където и да броди
духът ти неспокоен,
ти знай - на грешната земя
те помнят и като теб копнеят за любимите си
влюбените ангели.
© Хрис All rights reserved.
