Пустеят в тишина перони
на забравената гара.
Празни, старите вагони
кътат спомени без мяра.
Черният локомотив
не издава звуци тежки.
Не извайва димни гриви
возейки съдби човешки.
Коловозите не тракат
с онзи ритъм монотонен.
На миналото спрял е влакът -
от бъдещето тук прогонен.
Няма повече да трепне
ни едно сърце и глас.
" Сбогом " и " Здравей " ли шепне
призрак в полунощен час?
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
