Един живот - бездумен и ограбван,
на заника сега - какво му трябва.
Една звездичка в мене да изгрява,
един копнеж - света ми да огрява.
Една надежда за споделена лудост,
цветен сън - сред сляпа будност.
В Душата - милващ слънчев вятър,
мечтана роля в житейския театър.
В сърцето - животоспасяваща система,
адреналин в кръвта - смъртта да вземе.
Две шепи слънце - да откривам небето
и ти... далечен, но в мене оживял...
в сърцето...
© Валентина Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
