Един живот - бездумен и ограбван,
на заника сега - какво му трябва.
Една звездичка в мене да изгрява,
един копнеж - света ми да огрява.
Една надежда за споделена лудост,
цветен сън - сред сляпа будност.
В Душата - милващ слънчев вятър,
мечтана роля в житейския театър.
В сърцето - животоспасяваща система,
адреналин в кръвта - смъртта да вземе.
Две шепи слънце - да откривам небето
и ти... далечен, но в мене оживял...
в сърцето...
© Валентина Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
