Един живот - бездумен и ограбван,
на заника сега - какво му трябва.
Една звездичка в мене да изгрява,
един копнеж - света ми да огрява.
Една надежда за споделена лудост,
цветен сън - сред сляпа будност.
В Душата - милващ слънчев вятър,
мечтана роля в житейския театър.
В сърцето - животоспасяваща система,
адреналин в кръвта - смъртта да вземе.
Две шепи слънце - да откривам небето
и ти... далечен, но в мене оживял...
в сърцето...
© Валентина Иванова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
