Тишина - спокойна,
насадена...,
кротичко при мен
дойде.
Мисъл ведра, ту
сломена
пъстри ми минутите!
Със щурците съм
приятел...,
аз ги слушам, после те!
А звездите пазят тайни
върху яркото
небе.
Тишина, напълно
откровена...
плъзна се като мъгла.
Мисълта ми - бавна,
уморена,
тихичко и тя заспа!
© Искра Радева Николова All rights reserved.