Тишина - спокойна,
насадена...,
кротичко при мен
дойде.
Мисъл ведра, ту
сломена
пъстри ми минутите!
Със щурците съм
приятел...,
аз ги слушам, после те!
А звездите пазят тайни
върху яркото
небе.
Тишина, напълно
откровена...
плъзна се като мъгла.
Мисълта ми - бавна,
уморена,
тихичко и тя заспа!
© Искра Радева Николова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
