На Земята не ми провървя
На Земята не ми провървя,
все храних надежди напразни
и с тях напразно живях
в дните си еднообразни.
На Земята не ми провървя,
а мечтите преследвах
и всяка една по една
чезнеха безследно...
На Земята не ми провървя,
все борих се с вятърни мелници
и някак си скучно живях
в сивите и мрачни делници.
На Земята не ми провървя,
с камшик ме удряше съдбата
и все още аз кървя
от раните в сърцето и душата.
На Земята не ми провървя,
затова оттеглих се смирено,
оставих там всяка болка и тъга
и отлетях към необятната вселена.
На Земята не ми провървя,
затова превърнах се в комета
и в очакване летях
към друга, по-добра, планета.
© Богдана Маринова All rights reserved.
