На Зимата...
На Зимата премръзналите чувства,
намотах ги в кълбо от заскрежени нишки.
Сърцето, вледенено от студените въздишки
го скрих под покривалото от искреност в молитва.
На Зимата премръзналите пръсти,
с дъха си им дарих кръвта си чиста.
Затоплих всичките виелици от рани,
и падаха снежинки едри - великани
в обков от солни и искрящи диадеми.
На Зимата душата само не докоснах.
Оставих я да вие и да хапе в мраз,
да мине като вихър снежен и прикрие
следите по пътеките на зимния пейзаж.
На Зимата…Студена, не подвластна,
и в ледове примамваща, опасна,
но в топлина на огън от камина,
на детски смях, на Бъдник и смола,
на снежен ангел, отпечатан от любов,
от две туптящи в тъмна, зимна нощ сърца…
На тази Зима - не, не бих затоплила
кристалната душа, а тихичко
и в мрака бих се сгушила под топлината
на северната светлина, приседнала и рамо в рамо
с едно сърце добро и вряща от човещина.
© И.К. All rights reserved.
