На Зимата премръзналите чувства,
намотах ги в кълбо от заскрежени нишки.
Сърцето, вледенено от студените въздишки
го скрих под покривалото от искреност в молитва.
На Зимата премръзналите пръсти,
с дъха си им дарих кръвта си чиста.
Затоплих всичките виелици от рани,
и падаха снежинки едри - великани
в обков от солни и искрящи диадеми.
На Зимата душата само не докоснах.
Оставих я да вие и да хапе в мраз,
да мине като вихър снежен и прикрие ...